Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Автори
Е-книги (254)
Безплатни е-книги (151)
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници


Как да издадем книга
Колко получава авторът
Калкулатор за издаване
Вход
E-книги  
БИБЛИОТЕКА

Българска поезия
  любовна лирика
  хумористична поезия
  поезия
  класика
Българска проза
  роман
  сборник разкази
  фантастика и фентъзи
  Афоризми
  Детски книги
  Пиеси, сценарии
Преводни
  преводен роман
  Билингва
Друга литература, периодика
  Учебници
  Документалистика
  Списания
  Вестник
  Старопечатни книги
Автори (ново)
  Списък с автори
Издаване
  Как да издаден Е-книга
  Калкулатор
  Колко получава Авторът
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
 
 
   
   
Играта
Чети Онлайн  
БЕЗПЛАТНА


Автор: Александър Хикс
Раздел: роман
ISBN: 978-954-9375-24-4
Брой страници: 246
Издадена: 2010-09-07
Прочетена: 347

Спряхме до една маса, където залаганията вървяха с пълна сила. И за непосветен като мен бързо стана ясно, че тази вечер съдбата бе особено благосклонна към господина, който седеше точно срещу нас. Изглеждаше на около четиридесет и пет. Косата му бе зализана прилежно, страните му бяха зачервени някак неестествено, а ръцете му леко трепереха. В движенията му се долавяше нервност и припряност. Явно човекът усещаше, че птичето на късмета бе кацнало на рамото му, но не можеше да знае, колко дълго ще остане там и искаше колкото се може по-бързо да се възползва максимално от присъствието му. Бузите му все-повече се зачервяваха и ясно му личеше, че качва кръвното. Явно не беше печен играч. Вълнението му споделяше млада дама, която стоеше точно зад него и нервно разтриваше раменете му. За момент погледите ни се срещнаха. В нейния ясно прочетох презрение. Иначе всичко бе спокойно. Човекът за пореден път бе заложил на червено и за пореден път прибираше печалбата. Изведнъж започна усилено да се поклаща напред-назад, лицето му стана тъмно червено, смутено помоли за извинение, стана бързо от масата и с бързи крачки заситни към вратата в дъното, над която светеше табелка WC. Така поне разбрах, къде се намира мястото, което трябваше скоро да посетя и аз. Дамата недоволно присви устни, после се усмихна неадресирано, но от погледа й струеше все същото презрение. След малко кавалерът й се върна, седна на мястото си и точно се канеше да заложи отново на любимия си цвят, когато неустоим вътрешен порив го накара да стане отново. Изсъска нещо, явно отново поиска извинение. Дамата, понечи да го заговори, но той само изръмжа и се изнесе към тоалетната почти на прибежки. Сега и тя започна да почервенява, но погледът й бе забит в земята, така че не бях удостоен с поредната порция презрение. Другите на масата се раздвижиха неспокойно. Чу се щракване на запалка, шушукане, покашляне. После пак стана тихо. Много тихо. Скоро човекът се показа от вратата в дъното, приближи смутено, извини се отново, усмихна се любезно и зае мястото си. Успя да заложи на червено, вдигна поглед към дамата си, пак се усмихна, и тогава се случи нещо впечатляващо. Лицето му се изви в кисела гримаса, явно поривът го бе споходил отново. След това се чу онзи протяжен, издайнически и в същото време невинен звук, който обикновено съпровожда изпускането на стомашните газове, и който, макар съвсем нормален и естествен, струва ми се, човек предпочита да не споделя с околните. Особено в изискана обстановка и в присъствието на дами. Виновникът за конфузната ситуация, чието лице изненадващо бързо смени цвета си от моравочервено на бяло, пъргаво стана от мястото си и този път без никакво извинение напусна компанията. Походката му бе решителна и твърда, но за разлика от преди, сега той се насочи право към изхода. Дамата му, очевидно впечатлена от неочакваното развитие на ситуацията, доста бързо прецени положението и също така тържествено го последва. Успях да зърна очите й само за миг. С изненада установих, че те не ме заливаха с презрение. Сега в тях имаше единствено гняв. Обърнах се към Дон. Той стоеше невъзмутимо на крачка-две встрани от мен. Дясната си ръка бе пъхнал в джоба, а с лявата държеше кристална чаша, в която леко се поклащаше кехлибарено питие. Дон само вдигна рамене и ми се усмихна невинно. Невинността му бе трогателна.

Предишна книга     Следваща книга
Късмет до поискване | Илияна Каракочева /Ина Крейн/ Белият орел | Мая Джовани
Сподели във Facebook
Коментари за "Играта"
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".
  |>>
 
Препоръчваме Ви  
  Мостът на смъртта
  Немислима любов
  Списание Буквите, брой 1 /и единствен/ 2004 г.
  Късчета любов
  Дневникът на една брюнетка
Пълен списък
Най-четени книги  
  70 години Бургаско кабелно радио
  Пътят на книгата (Въведение в книгоиздаването)
  Угаси светлините
  Мечта за книга
  Играта
Пълен списък
Нови книги  
23-07 По-доброто предстои
14-07 На изповед пред Дякона
24-05 Мечта за книга - брой 2
23-05 Господ ни е забелязал
16-03 The Lily and The White Hearts – ЛИЛИЯТА И БЕЛИТЕ СЪРЦА
Последно прочетени книги  
12-12 На ръба на света
11-12 Проза 2015
11-12 Играта
11-12 Проза 2015
11-12 И когато вали те обичам
Пълен списък
Последни отзиви  
И когато вали те обичам
21-12-2016 Elka Vasileva
Честито, Нели! Попътен вятър и щастливо споделяне! Пожелавам ти много хора да посегнат към твоя поетичен свят и да не могат да се откъснат!
Лесни питки
27-11-2016 Nely Dimitrova

Книгата е много хубава, с много снимки и добре описани рецепти, дори и да си начинаеща в направата на питка със сигурност ще я направиш. Харе

Лесни питки
07-11-2016 Sevdelina Petrova
Книгата е идеална за хора, които искат да приготвят красива питка за семейството и приятелите си. Начините на оформяне са описани разбрано, а това е чудесно за начинаеща домакиня като мен.
Лесни питки
07-11-2016 Лиди Петрова
Аз нямам много опит в кухнята и досега съм разчитала на вкусните питки на моята баба. В Интернет има много рецепти, но тук те ми допадат, тъй като не са трудно изпълними.
Бумерангът винаги се завръща
18-08-2016 Radka Piradka

mnogo mi haresa

 

radka

Корабен дневник
17-07-2016 Elena Vlaikova

Прекрасни, необикновено красиви, изящни и силно вълнуващи стихове!

 

70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Иван Богданов
От известно време Бургас настоява над една нова своя концепция за култура, която би могла да се дефинира в перспективата на реставраторските импулси. Все повече истории на Бургас, с включени ста
70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Petar Adamov

Добре е този текст, публикуван като коментар, да мине като предговор или следговор на книгата. Очевидно е писан като такъв. Така както е сега, дори не става ясно кой е авторът

20-10-2015 Irina Yakimova
Извинявам се на читателите за печатната грешка в изписването на авторската ми фамилия на гърба на корицата във самата книга, както и в линка, който се появява при споделяне. Благодаря на издателите за
На светофара
10-09-2015 Мариана Станева
Лятото си отива... Препоръчвам ви да го задържите с тази занимателна книга. Действието започва в мъгливия Лондон, но неусетно ви завърта в една спирала от обич, копнеж, съмнения, недоразумения,