Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Автори
Е-книги (254)
Безплатни е-книги (151)
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници


Как да издадем книга
Колко получава авторът
Калкулатор за издаване
Вход
E-книги  
БИБЛИОТЕКА

Българска поезия
  любовна лирика
  хумористична поезия
  поезия
  класика
Българска проза
  роман
  сборник разкази
  фантастика и фентъзи
  Афоризми
  Детски книги
  Пиеси, сценарии
Преводни
  преводен роман
  Билингва
Друга литература, периодика
  Учебници
  Документалистика
  Списания
  Вестник
  Старопечатни книги
Автори (ново)
  Списък с автори
Издаване
  Как да издаден Е-книга
  Калкулатор
  Колко получава Авторът
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
 
 
   
   
Балкански ветрове
Чети Онлайн  
БЕЗПЛАТНА


Epub /free/  
Изтегли EPUB  
PDF  
Изтегли PDF
MOBI  
Изтегли MOBI
Автор: Илияна Каракочева /Ина Крейн/
Раздел: сборник разкази
ISBN: 978-954-9375-63-3
Брой страници: 136
Издадена: 2010-07-18
Прочетена: 33

На крилете на Балканските ветрове ще пътувате във времето и пространството чрез обикновените необикновени истории на малките големи герои от сборника. Много истини за красотата, мечтите и болките на Балканската душа ще докоснат вашата, ако сте част от онова разкъсано някога Божествено цвете, което само добротата, прошката, милостта и любовта могат да съживят в студения компютърен век.

Малки чудеса се случват всеки ден, ако много ги искаме. Всеки разказ от сборника убеждава в това. Намерете своята история в него. Своето парченце светлина. Своето малко чудо. Своята глътка любов. Заслужава си.

Предишна книга     Следваща книга
Алманах "Нова българска литература - Проза" | Алманах Нова българска литература Реката на душите | Боби Бойчев (vicont)
Сподели във Facebook
Коментари за "Балкански ветрове"
04-01-2014 Danail Vasilev Rusev

Звучи като прекрасна модернизирана версия на "Дивите разкази" на Николай Хайтов... Браво на авторката !!!

28-08-2010 Bicho Samokovliyska

Разказите са невероятни, както всичко излязло под перото на Ина.

21-07-2010

От доста време насам подхождам с предубеждение към българската проза. Отдавна нищо не ме беше докосвало истински. Но две авторки напоследък разбиха тези представи. Първата беше Катя Мандинска от Ловеч, с нейните разкази, а сега и Ина Крейн с тази книга. Чудесни разкази, написани в стила на най-добите традиции на невероятните български разказвачи от миналото столетие. Поглъщам с настървение, наслада и удоволствие разказ след разказ и се радвам на възкръсналите български таланти.

18-07-2010

Живеем в един студен, безмилостен свят, който улавя душите ни в „телени мрежи и няма политик и правителство, които могат да ги махнат”. Единственото оръжие, което ни остава е това, което само сърцето и разумът могат са сътворят заедно - книгите.
     Именно с новият си сборник разкази – „Балкански ветрове” – авторката Ина Крейн дава един нов, по-добър поглед към Балканите - не като разкъсвано от етнически и малцинствени проблеми късче земя, а като място, където хората могат да превъзмогнат различията и да застанат зад гърба на изпадналия в беда.Това е поглед, който кара читателя да спре за малко и да се вгледа по-добре в себе си и този до него. Да се замисли за простичките житейски истини, които всъщност са основата на живота и да ги преоткрие, разрушавайки невидимите, измислени прегради, които сами си поставяме. Разказите ни понасят на крилете на балканските ветрове, приканвайки да се ослушаме и огледаме, докато не чуем един ангелски глас, които има силата, поне за миг, да сътвори отново разкъсаната, от исторически и политически противоречия, балканска душа.Карат ни да отворим очи и да видим най-сетне хората такива, каквито са всъщност – просто човеци, без глупавите граници, който поставяме помежду ни; без безумните деления на етноси, религии и вяра; без безсмислените, изкуствено създадени определения като „наши” и „чужди”. Защото в крайна сметка ние всички сме едно, когато балканската кръв се обади и цветът на кожата, езикът, дори Богът, на който се кланяме, не значат нищо.
    Целият сборник е пропит от идеята за човешкото обединение, основано на исконни ценности като любовта, за която няма прегради и доброто, което всеки носи в себе си. Написани на прост, достъпен език, всеки от разказите докосва душата на читателя и увлича по пътищата, през които ни води авторката.И ние, като че ли се отваряме за красотата на идеите, които ни представя, за да си спомним, че всеки от нас е по малко добър и по малко лош, че сърцата ни трепват от еднакви болки и радости, че сме синове и дъщери на една прекрасна земя. ”Балкански ветрове” съчетава всичко това в себе си и една книга, която си заслужава да бъде прочетена, ако не за друго, то поне за да си спомним, че всички имаме майки, че имаме еднакви надежди, болки и копнежи, че се нуждаем от обикновената човешка топлина, която само ние можем да си дадем един на друг.

18-07-2010

Посегнах към тази книга с леко притеснение. Кой знае защо, от толкова много изчетена литература, думата „Балкански" ми навява само отрицателни асоциации... Разлистих произволно две - три страници и погледът ми се спря върху няколко реда:

Цигарата димеше между пръстите на мъжа. Аз исках да питам още и още, но нещо в погледа на Али ме накара да спра и промених въпроса си.

- А откъде си сигурен, че е станало точно така?

Той смачка цигарата с гумен ботуш. Стана бавно, оправи палтото си и ме погледна, сякаш виждаше през мен някого друг.

- Аз съм съпругът на Фатиме. Оня, на когото тя цял живот изневеряваше с другия мъж. Сега имам друга жена и друг син, но никоя няма като нейните сини шалвари и отровната, но сладка като локум ръка. Да ти кажа, момче, ако ще ставаш писател, пиши само за любовта. Тя е по-добрата религия. Без нея нито в джамията, нито в църквата има Бог. 

Не усетих как изчетох всичко до последната страница.... Ако търсите леко четиво - за времето докато се возите в автобуса на път за работа, тази книга не е за вас. Това не е поредният чиклит, който просто ще мине през погледа ви и след това няма да остави нито следа в съзнанието. Това не е и строго морално четиво, което трябва да се сдвъвква бавно и със записки... Опитах се да потърся прилика с творчеството на сладкодумния Елин Пелин, но не успях... Търсих мотив от Йовковите разкази, но пак не се справих... Върнах се в народното творчество и не открих нищо.... Защото тези разкази събират в себе си и красотата на Елин Пелиновите сюжети, и човещината на Йовковите герои... те ни отвеждат в извора на народното творчество, едновременно с това ни срещат с болката и радостта на живота.... Тези страници няма да ви натоварят с тежки размисли, но не се захващайте с тях, ако нямате няколко часа спокойствие. Очаква ви среща с човешките грехове и страсти, с любовта и вярата, с Бог и Аллах, със съпружеската вярност и изневярата. Тук са си дали среща вълшебството и реалността.... И тук „Балканското" приема друг образ и очарование...

Вземете тази книга в ръце - и тя няма да ви остави, докато не затворите и последната страница. До тогава всяка казана дума за нея ще бъде просто реклама....

 

18-07-2010

 Ако последваш сърцето си, когато разказваш голямата и вечна история на човешкия живот, къде ще стигнеш?
      На този въпрос може да даде отговор новата книга на Ина Крейн „Балкански ветрове”. Тя е за кръстопътните срещи, за миговете, които белязват съдбите ни, за изворите, които не пресъхват, подобно сълзите от човешките очи. Тя връзва фабули и открива тайни, натрупва познание за страсти, характери и разминавания, обърква и подрежда- идентичности, култури, социални пластове.
      Разказите в сборника говорят за мистичното, без да се устремяват към отвъдното, въвеждат в романтичния дискурс, като отварят, разширяват вътрешните граници на човешкото. Не патетично, а нежно, деликатно, ненатрапчиво, историите надмогват делнично-битовото през сюжета за необикновеното, за любовта като най- важното събитие, като „приказката на нашия живот, която създаваме сами”. Но и като болка, бяла магия, орис и саможертва, без които нищо не е същото... 
      Да правиш добро на другите, като им разказваш – някои смятат, че разказът е дори основата на хуманитаристиката/Янион/. Безспорно, разказът е начин за ориентиране в света, той е енергия, насочена към Другия, той създава съмишленици. Затова е особено важно днес – в „задъхването” на времената – да имаш вяра в разказа, в неговата сила и способност да изрази човешкото. 
      Авторката на „Балкански ветрове” носи в себе си тази вяра. Още в избора на композиционната рамка и първото заглавие -  „Легенда за балканската душа” - е предпоставена дилемата за противоречивите, но неотменими знаци на човешкостта. Неподправеното въздействие, автентичността, убедителността на тези разкази е в изразителните жестове на героите – „безкрайни като хоризонта”, възвисяващи към небесното и в същото време – земни, не-приковани към схематично-удобното, не-вгледани егоистично в себе си, а правещи трудния избор – да приемеш другия, Различния, да надмогнеш страха, предубежденията, недоверието. Ангелът, влюбил се в цветето на балканската душа, е обречен предано да го брани от ветровете, разкъсващи нежното му тяло, да лекува раните му, да го възкресява  отново и отново. Събиране и раздяла, постигане и унищожение, щастие и загуби, вяра и безнадеждност – в контрастите и антиномиите е цялата сложна, многолика и непостижима душевност на балканския човек.
       Дали тя може да бъде близка и познаваема, доколко мистичната й тайна и тъга може да се превърне в споделена радост от усещането за свое, родно, любимо? Ако откритостта и доверието към читателя са условията за това, целта е постижима.
       Тази книга е за продължаващия през целия 20 век/ и вече различен днес, но незавършил/ Разговор за Другостта, за нашето отношение към нея. Предизвикателството е живо – след илюзията, че обществото ни е толерантно към различните и ги приема, имаме нужда от точно такива послания – че Обичта ще ни сближава, че винаги Нейната История е най-значимата, че няма да се върнем във времената, когато господ е ходел по земята, но можем да се надяваме, че падналите влюбени ангели все още са тук...
       В добрите традиции на българската литература – на големите разказвачи като Димитър Талев – е малката книга на Ина Крейн. Безизкусно, не-носталгично, но предизвикващо светла печал – заради докосването до истинското – разказите от сборника водят читателя през топоси, в които „брод няма”, през привични наративи и потискани емоции, за да ни докажат, че избор все пак има, че не сме богоизоставени, ако останем верни на себе си.
        Светът е наистина голям и спасението дебне отвсякъде, по думите на Илия Троянов, ако... 
        Ако „глътката любов”, „следващата песен”, идната прегръдка на ангела е дочакана без парещата като „коприва” болка на безлюбовието и отхвърлеността от чужди и свои... Ако вярата, че трябва да се бориш, за да заслужиш друга съдба, не отредената, стане бликнал извор на смирение и доброта, като у Илия от разказа  „Коприва”  - ще отстъпиш заради щастието на друг и ще родиш надежда, по-силна от привичните представи за доброто и злото, защото в живота те често са повече от съвместими и трябва сякаш да режеш на живо, за да ги разделиш – в плътта на живота те са едно. И болката им е една – как да решиш коя е по-добрата религия, щом християнинът е готов да се откаже от всичко заради мюсюлманката и обратно – друговерецът е способен на всякакви жертви, дори на отказ от вярата,  когато тя е пречка за осъществяването на завладяващото като природна стихия чувство/”По-добрата религия”/.Всъщност единствената човешка религия, която покорява героите – страстна, жизнелюбива или изпепеляваща – е Любовта. Тя преобръща  светоусещането им, в нея те стават неспокойни, неопределени, вечно променящи се като Протей и винаги едни и същи – обичащи и предани. Тихото и упорито покорство на любовта, мълчаливото носене на безценния й дар, всеотдайното й служене докрай – това е пленителното в тези разкази. Дори когато се опитват да ни убедят, че не портретуват любовното чувство, то издайнически напира под наложеното външно безразличие, под обещанието за лесна, повърхностна, безконфликтна връзка / „Това е само секс”/. И не страхът от моралния или обществения „съд на честта” възпира Соня и Алекс в признанието за взаимността на чувствата, колкото ненужната гордост и желание да „съвпаднат” със собствените си желания и обещания. С „договора” за нелюбов модерният човек осъществява бягството и отчуждението от себе си, невъзможността да бъде себе си.
       Така неумолимо и безвъзвратно загубва хармонията, безсмъртието, смисъла, не намира спокойствие, и това е упадък и обреченост... Само в редки и сякаш случайни мигове може обаче  да се докосне интуитивно до най–дълбоки прозрения, да възстанови всички „свързаности”, които го удържат в света на човешкото. Живи и мъртви са заедно тогава, когато някой Селим запява така, че душите възкръсват за нов живот и дори случайният непознат/рокерът/ подхваща неканен мелодията – за да изпрати поздрав към вечността, в която обичаните от нас – от теб, от мен, от другите – са винаги заедно. Там не ни отнемат онова, което ни принадлежи, никой не властва над любовта, раздорите и омразата не поглъщат никого, там е цяло и живо цветето на балканската душа...
       Но нима тук, в света на безприютността, загубите и паденията, нещо може да ни принадлежи? В несъвършения и объркан свят лудостта на чувствителните и невинните
/ Шекеран/  може да бъде разбрана и „опитомена” само от нежната обич на онези, чиито сетива за прекрасното са съхранени свежи, незакърнели от грубостта и жестокостта на разпадналите се, разбягващи се като галактики светове на „тукашните хора”. Да „не си като другите” във фикционалния свят на „Балкански ветрове” е неотнимаемо човешко достойнство, знак за необикновеност във външно еднаквото, подобното, познатото.
      И слънчевите усмивки на грейналите пред Коледа детски лица, и мъжката болка за спасения, но без време отишъл си след раждането на внучето Сали, и измисленият брат на Олга–Смилен – всички се изгубват в мъглата на спомена за сбъднати или недоизживени копнежи, в мистиката на съня, от който излизаме преродени. Като стария дядо Георги, за когото Лудия е най-верният приятел, защото с него може да сподели, да се пошегува, да помечтае – за женската красота и за женската любов, без
които животът посърва и изтлява безнадеждно. И за добротата, без която е налудничава 
и безсмислена всяка рефлексия, всяко вглеждане в другия. За да не изпаднеш в ступора на безвремието и вцепенението пред собствения образ в огледалото, нужни са ти и двамата – дядо Георги и лудият Тони.
       Светът като търсене на любовта и смисъла, като проглеждане и ослепяване, като заблуда и изцеляване – до края на времената, каквито и да са те... Светът като неспирно 
движение към тайната – оттласкване и приближаване – и винаги промяна, незавършеност...И дописване. И оцеляване...на смисъла, на поезията, на живота.
       Така – със завръщането към дълбинното и непоправимото неподправено – сборникът на Ина Крейн разширява онези смислови полета, в които сегашният човек 
полага опорите на битието си – любовта лудост и несигурност, глътка свобода и миг щастие, добротата – против  безумната алчност и безчовечност. Обичта  - срещу „же-
лязното” недоверие, „желязната” решимост да мразим? Но до края на дните си не омразата носим в сърцата си, а превъплъщенията на любовта – дете, сълза и святост.
        В отчайващо унифицирания и разомагьосан постмодерен съвременен свят книги
като „Балканските ветрове” на Ина Крейн носят уханието на предвечна младост, жизненост и страст, на различност, на възстановени смисли и вяра – като възраждащият се феникс-цвете на балканската душа, в което отново и отново ще възкръсва - Духът ни.

За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".
  |>>
 
Препоръчваме Ви  
  За книгите и хората
  Plus Aequo (Хронология на една дръзка илюзия)
  Невъренд
  Северина и Психологът на световe
  ЗЕВ
Пълен списък
Най-четени книги  
  70 години Бургаско кабелно радио
  Пътят на книгата (Въведение в книгоиздаването)
  Угаси светлините
  Мечта за книга
  Играта
Пълен списък
Нови книги  
23-07 По-доброто предстои
14-07 На изповед пред Дякона
24-05 Мечта за книга - брой 2
23-05 Господ ни е забелязал
16-03 The Lily and The White Hearts – ЛИЛИЯТА И БЕЛИТЕ СЪРЦА
Последно прочетени книги  
18-11 Необикновени стихотворения
18-11 Ефирно
18-11 Ясновидката
18-11 Циганска любов
18-11 Пътят на книгата (Въведение в книгоиздаването)
Пълен списък
Последни отзиви  
И когато вали те обичам
21-12-2016 Elka Vasileva
Честито, Нели! Попътен вятър и щастливо споделяне! Пожелавам ти много хора да посегнат към твоя поетичен свят и да не могат да се откъснат!
Лесни питки
27-11-2016 Nely Dimitrova

Книгата е много хубава, с много снимки и добре описани рецепти, дори и да си начинаеща в направата на питка със сигурност ще я направиш. Харе

Лесни питки
07-11-2016 Sevdelina Petrova
Книгата е идеална за хора, които искат да приготвят красива питка за семейството и приятелите си. Начините на оформяне са описани разбрано, а това е чудесно за начинаеща домакиня като мен.
Лесни питки
07-11-2016 Лиди Петрова
Аз нямам много опит в кухнята и досега съм разчитала на вкусните питки на моята баба. В Интернет има много рецепти, но тук те ми допадат, тъй като не са трудно изпълними.
Бумерангът винаги се завръща
18-08-2016 Radka Piradka

mnogo mi haresa

 

radka

Корабен дневник
17-07-2016 Elena Vlaikova

Прекрасни, необикновено красиви, изящни и силно вълнуващи стихове!

 

70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Иван Богданов
От известно време Бургас настоява над една нова своя концепция за култура, която би могла да се дефинира в перспективата на реставраторските импулси. Все повече истории на Бургас, с включени ста
70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Petar Adamov

Добре е този текст, публикуван като коментар, да мине като предговор или следговор на книгата. Очевидно е писан като такъв. Така както е сега, дори не става ясно кой е авторът

20-10-2015 Irina Yakimova
Извинявам се на читателите за печатната грешка в изписването на авторската ми фамилия на гърба на корицата във самата книга, както и в линка, който се появява при споделяне. Благодаря на издателите за
На светофара
10-09-2015 Мариана Станева
Лятото си отива... Препоръчвам ви да го задържите с тази занимателна книга. Действието започва в мъгливия Лондон, но неусетно ви завърта в една спирала от обич, копнеж, съмнения, недоразумения,