ЧОВЕКАТА ГЛУПОСТ Е НЯКАКЪВ ОСОБЕН ВИД СУБСТАНЦИЯ, КОЯТО ВЪЗНИКВА ОТНИКЪДЕ, НЕ ИЗЧЕЗВА НИКЪДЕ, А САМО ПРЕМИНАВА ОТ ЕДНА ГЛАВА В ДРУГА!

Когато стане на определена възраст мъжът прави равносметка на земния си път и стига до песимистичния извод, че досега не си е поживял като хората. Това го кара да застане пред огледалото и критично огледа наличните си физически дадености. Видяното обикновено го хвърля в лапите на отчаянието. Точно в такова състояние на духа изпадна една пролетна вечер Ради Коча. Внимателно се взря във, вече видимата с просто око, плешивост на главата си, проскубаните мустаци, торбичките под очите, дълбоките бръчки около устата, тройната гуша под брадата, продължи òгледа надолу към талията си и го завърши с въздишка на покруса и отчаяние. Видяното не му хареса. Дори го потресе. Вярно е, че никога не е бил строен... Откакто се помнеше, бе на границата между пищната закръгленост и тонажното свръх тегло, но сегашната му фигура надхвърляше и най-черните му кошмари. А как може да си поживее добре един дебел мъж бе пълна мистерия за него. Имаше няколко смътни идеи, но те бяха осъществими само и единствено при условие, че е строен като фиданка и пъргав като селски котарак през любовния сезон. А при сегашното състояние на нещата той не отговаряше на нито един от посочените критерии. Наистина можеше да продължава да живурка по стария начин: с неумерено ядене, изобилно пиене и също толкова спане и да стигне след няколко дена пак до същия извод или да обърне друга страница и предприеме мерки за намаляване на теглото си.