Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Автори
Е-книги (252)
Безплатни е-книги (149)
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници


Как да издадем книга
Колко получава авторът
Калкулатор за издаване
Вход
E-книги  
БИБЛИОТЕКА

Българска поезия
  любовна лирика
  хумористична поезия
  поезия
  класика
Българска проза
  роман
  сборник разкази
  фантастика и фентъзи
  Афоризми
  Детски книги
  Пиеси, сценарии
Преводни
  преводен роман
  Билингва
Друга литература, периодика
  Учебници
  Документалистика
  Списания
  Вестник
  Старопечатни книги
Автори (ново)
  Списък с автори
Издаване
  Как да издаден Е-книга
  Калкулатор
  Колко получава Авторът
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
 
 
   
   
Тук някъде отвъд
Чети Онлайн  
БЕЗПЛАТНА


Автор: Иван Ненков
Раздел: поезия
ISBN: 978-954-8040-35-8
Брой страници: 68
Издадена: 2012-03-23
Прочетена: 7

    "ТУК НЯКЪДЕ ОТВЪД" - БОЛКАТА КАТО ДРУГОТО ЛИЦЕ НА ЖИВОТА...

 

"Тук някъде отвъд" - това е заглавието на книгата, (а и ние сме Тук-Някъде-Отвъд...), която Иван Ненков забави доста, според мен. Тя беше готова отдавна, но може би на автора му

е трябвало време, за да се  избистрят, изчистят, пресеят нещата, които е натрупал. И най-вече да се отдели образът на присмехулника от образа на поета. Защото прекалено много хора свързват Иван с иронията, с песенните текстове (повечето от които са наистина прекрасни, но все пак са песенни текстове) и твърде малко читатели познават поета Иван Ненков. За всички тях е това издание.

 

Радвам се, че издателска къща "Балтика" хареса творбите на Иван и го подкрепи да издаде ръкописа (отличен като най-добър ръкопис от бургаски автор за 2009 г. в традиционния конкурс на едноименното издателство)... Може би иначе още щеше да се забави издаването на книгата. Още по-доброто в случая е, че илюстрациите към книгата са на Румен Статков - един голям български художник с бургаски корен, чиито картини си купуват дори руските президенти... И който разлистите книгата, ще се убеди колко силни илюстрации има пред всеки поетичен цикъл, а също и на корицата. Стълбите, които водят към небето и накрая завършват в този град, до морския бряг и затварят спиралата на един живот, мисля, че са една великолепна метафора на поезията, която авторът ни представя.

 

Такива стихове - толкова избистрени и чисти, толкова лишени от всякаква скрупульозност - не може човек да открие всеки ден. Това е поезия,  стигаща до сентенция, до афоризъм,  до мисъл, която сякаш винаги сте знаели, но е трябвало да прочетете тъкмо тези редове, за да го усетите. Хубавото в тази книга е, че има много нежност и много мъка, но най-хубавото е, че в нея го има това свето триединство, което прави поезията поезия: много мисъл, много музика и много метафори. Метафорите, музиката и мисълта, които са "дирижирани" от болката (а болката е другото лице на живота) правят, според мен, толкова силна и толкова истинска тази книга. Тя освен това е много топла, много прочувствена. И накрая - много болезнена, защото завършва с една кратка поема "Наркоза", която звучи като онзи вик на Веселин Ханчев "Жив съм!", макар че вече всичко сякаш е свършено...

 

Но при Иван нещата никога не са били безизходни и меланхолични, защото - Тук-Някъде- Отвъд е Любовта, която ни спасява, Тук-Някъде-Отвъд ще дойде справедливият Дъжд, Тук- Някъде-Отвъд (под наркоза) ще премине времето, в което живеем или се опитваме да го правим... И пак Тук-Някъде-Отвъд - може би най-после ще осъзнаем, колко високо е Небето, особено когато е фон на порутените храмове...

 

Иван съчетава митове с легенди и философски аксиоми, и в същото време изгражда едни наглед простички образи, които обаче остават задълго в съзнанието на всеки, който се срещне с тях. - като стих на Димчо Дебелянов, като мелодия която звъни...

 

Аз не вярвах, че ще те срещна,

моя любов невъзможна.

Бог не помага на грешници.

Бог не обича безбожници.

 

Така започва книгата - с кратката поема "Концерт за пиано", за да завърши в поемата "Наркоза" ето как:

 

Затова си отивам - при хората -

да им кажа за тяхната болест.

И рецептата, дето им нося,

ще започва и свършва във стих.

В стих свободен.

 

Но освен този "стих свободен", Иван владее до виртуозност и класическата поезия. Неговите похвати са много и все майсторски осъществени. Авторът редува мъжки и женски рими, в стиховете му са вплетени и съчетания от звуци, които звучат заедно, въпреки че не са рима... Така изкусно той наслагва нещата, че не можеш да разбереш дали музиката и мелодиката на стиха го изискват, или всичко се диктува от вътрешното чувство и разума. Често нещата звучат като че ли познато, сякаш вече случили се или били с нас, но в същото време - понеже са много изящно поднесени - говорят най-вече за майсторството на поета-художник.

 

Ти дойде като птица в мойте спомени есенни.

Бе богата на всичко, но какво ми донесе?

Дълго твоята същност не поисках да зная.

За незнание също Бог прогонва от Рая...

 

Краткостта е талант. Чехов казва, че всеки може да напише роман. Въпросът е да напишеш един разказ, но той да бъде като роман. Затова може би и нещата на Иван са кратки и ясни, но същевременно те са и пълни с мисъл.

 

Предутринно безмълвие. Дъждът премина в сняг.

Кристалните му мълнии зачеркват праг след праг.

Дърветата засрамени прикриват голотата си,

подобно на измамени актриси пред театрите.

Пъртините са твърде широки за самотници.

Върви душата, търси следата на живота си...

 

Всичко е казано - кратко и ясно, точно и изящно. Отначало ти звучи като мелодия, след това виждаш колко много метафори има, а в последния стих идва и философията - там поантата звънва като камбана - тържествено и възторжено.

 

Най-интересното е, че в първата част на книгата има митологичен цикъл "Справедливият дъжд приближава" (тук можем да направим паралел с дебютната стихосбирка на Иван Ненков - "Троянски кон"), където са цяла плеяда  богове и герои като Зевс, Хера, Орфей, Икар, Одисей... И точно този поетичен цикъл ще  завърши с едно кратко стихотворение, назовано "Митове няма". Защо - ще се запитат някои читатели - след като авторът ни предлага цял цикъл с митологични образи, внезапно накрая отсича: "Митове няма"? Отговорът идва сам  - логично и естествено. С изразните средства на изкуството поетът ни въвежда в един от парадоксите на нашето живеене. Абсурдът, в който всъщност всички участваме. Този път обаче парадоксът, който живеем, Иван не ни го представя с усмивката, с която ние го знаем. Някога простотията, която ни заобикаляше, беше смешна. Сега вече тя е страшна и жестока. И затова - по свой си начин - поетът не й остава длъжен...

 

Искам да поставя акцент и върху стиховете на Иван, посветени на безвъзвратните неща... Става въпрос за един цикъл от стихове за селото... За селото, където вече ги няма неговите майка и баща, няма ги техните родители, самото село го няма, самите хора, които са носили душата на селяни със всичките свои добри и лоши качества - също ги няма... Тази ерозия ни дълбае отвътре. Защото не си отива само селото. Отива си от нас самите нещо съществено, важно, значимо... Нещо, което ни е правело българи, хора... То си тръгва, а не виждаме с какво ще се замести, ако изобщо може да се замести... Руши се един стойностен свят, изграждан хилядолетия, но на негово място не се ражда нищо хубаво... Това е другата тежка, тревожна и не-оптимистична тема в книгата на Иван Ненков. И струва си човек да прочете стихове като "Селска балада", "Добър вечер, мамо", "Блудният син", "Старият кладенец", да си поплаче даже, защото така може би ще се пречисти и ще се върне към корените си.

 

Когато свършат шумните програми

и всеки се завие с бяло знаме;

когато върху градските витрини

дъхът на пеперудите изстине...

Тогава аз си спомням как умира

бащата на баща ми. Зад баира

е нивата. И там ръката стара

разравя болка, за да сее вяра.

Що жито избуя! И коленичи

сред житото човекът, още ничий,

но вече сноп, прегърнат от Съдбата...

 

Тези кратки, силни, изящни и жестоко трагични неща, са тъжни, но въпреки всичко те са  поднесени с много мъжко достойнство, а не с едно хленчене, което дразни като дъжд на границата между есента и зимата... Нещата на Иван са просто "от стиснатите зъби изтръгната въздишка". Тази въздишка, според мен, разкъсва мъглата, която ни заобикаля. И  тогава  започват стиховиденията на автора, като великолепното и разтърсващо "Добър вечер, мамо..."

 

Градът на мъртвите расте за сметка на града на живите...

Ах, колко са красиви те! Но колко са красивите?

Не хора срещам, а треви през плочите поникнали...

Пред тях свещеникът върви, със ритуала свикнал е.

Над Шумен се излива дъжд по-шумен от въздишките.

И той попива изведнъж, и той отива в нищото...

А аз се молех - да е сняг - да си даде Бог одеалото,

да стопли нейната душа, докато долу зъзне тялото.

В ръката ми потръпва свещ и се смалява като мама...

Той иска да повярвам днес, че нея утре ще я няма.

А всъщност липсва ритуал. Свещеникът зает е с ядене.

Измислих си и дъжд, и кал - от моята сълза създадени...

 

И просто се сънувам там, над маминия гроб надвесен.

И вместо поп си пея - ням - ако това е песен...

 

В тази книга на Иван Ненков ще намерите твърде малко неща за морето и за Несебър... И това е съвсем естествено. Защото никой не е пророк в собствената си родина. Казано е още

в Библията, какво можем да добавим ние... Но аз си мисля, че един човек живее там, където живеят неговите приятели, където те се събират. И това е истинската част от живеенето. Нали животът не се измерва в мигове, а с миговете, в които си изгубил дъх... Понякога, когато чета стиховете на Иван, аз наистина изгубвам дъх от един такъв естествен и чисто човешки възторг, който ме радва. Защото, въпреки че знам много от нещата на този автор, приятните изненади продължават, случват се. И това е много важно. То е както едно свидетелство за таланта, за умението, за всичко, което Господ му е дал, така също и поредно  доказателство, че този автор още много може да ни изненадва. Защото при него летвата е вдигната високо-високо, макар че - както и той казва -  "още по-високо е Небето"... Може би и затова Иван Ненков толкова бавно издава книгите си - защото му трябва достатъчно време да се засили и да прескочи тази летва, която сам си е поставил.

 

Сега и Тук Някъде (за Отвъд все още е рано) вие ще се срещнете с новата стихосбирка на Иван Ненков. Прочетете я. Това е книга, която няма да ви остави равнодушни, няма да ви остави спокойни. Тя просто ще ви накара да се почувствате щастливи от това, че в нашето време живеят толкова талантливи хора, в чието стойностно творчество всеки може да открие и частица от своя собствен свят.  

 

29 май 2010 год.

Златин ЧАУШЕВ - филолог и журналист

 

 

Предишна книга     Следваща книга
Отдаденост | Иван Христов /рудин/ Анатомия на спомена | Елка Василева
Сподели във Facebook
Коментари за "Тук някъде отвъд"
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".
  |>>
 
Препоръчваме Ви  
  Прогласи/Revelations
  Отблясъци и сенки
  Plus Aequo (Хронология на една дръзка илюзия)
  70 години Бургаско кабелно радио
  Списание Буквите, брой 1 /и единствен/ 2004 г.
Пълен списък
Най-четени книги  
  Пътят на книгата (Въведение в книгоиздаването)
  Мечта за книга
  И когато вали те обичам
  Играта
  Угаси светлините
Пълен списък
Нови книги  
24-05 Мечта за книга - брой 2
23-05 Господ ни е забелязал
16-03 The Lily and The White Hearts – ЛИЛИЯТА И БЕЛИТЕ СЪРЦА
16-03 The Lily and The White Hearts
16-03 Skye / Скай
Последно прочетени книги  
28-06 Рибен буквар /1824 г/.
28-06 Играта
28-06 Мечта за книга
28-06 Цената на емигранта
28-06 Циганска любов
Пълен списък
Последни отзиви  
И когато вали те обичам
21-12-2016 Elka Vasileva
Честито, Нели! Попътен вятър и щастливо споделяне! Пожелавам ти много хора да посегнат към твоя поетичен свят и да не могат да се откъснат!
Лесни питки
27-11-2016 Nely Dimitrova

Книгата е много хубава, с много снимки и добре описани рецепти, дори и да си начинаеща в направата на питка със сигурност ще я направиш. Харе

Лесни питки
07-11-2016 Sevdelina Petrova
Книгата е идеална за хора, които искат да приготвят красива питка за семейството и приятелите си. Начините на оформяне са описани разбрано, а това е чудесно за начинаеща домакиня като мен.
Лесни питки
07-11-2016 Лиди Петрова
Аз нямам много опит в кухнята и досега съм разчитала на вкусните питки на моята баба. В Интернет има много рецепти, но тук те ми допадат, тъй като не са трудно изпълними.
Бумерангът винаги се завръща
18-08-2016 Radka Piradka

mnogo mi haresa

 

radka

Корабен дневник
17-07-2016 Elena Vlaikova

Прекрасни, необикновено красиви, изящни и силно вълнуващи стихове!

 

70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Иван Богданов
От известно време Бургас настоява над една нова своя концепция за култура, която би могла да се дефинира в перспективата на реставраторските импулси. Все повече истории на Бургас, с включени ста
70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Petar Adamov

Добре е този текст, публикуван като коментар, да мине като предговор или следговор на книгата. Очевидно е писан като такъв. Така както е сега, дори не става ясно кой е авторът

20-10-2015 Irina Yakimova
Извинявам се на читателите за печатната грешка в изписването на авторската ми фамилия на гърба на корицата във самата книга, както и в линка, който се появява при споделяне. Благодаря на издателите за
На светофара
10-09-2015 Мариана Станева
Лятото си отива... Препоръчвам ви да го задържите с тази занимателна книга. Действието започва в мъгливия Лондон, но неусетно ви завърта в една спирала от обич, копнеж, съмнения, недоразумения,