Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Автори
Е-книги (283)
Безплатни е-книги (177)
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници


Как да издадем книга
Колко получава авторът
Калкулатор за издаване
Вход
E-книги  
БИБЛИОТЕКА

Българска поезия
  любовна лирика
  хумористична поезия
  поезия
  класика
Българска проза
  роман
  сборник разкази
  фантастика и фентъзи
  Афоризми
  Детски книги
  Пиеси, сценарии
Преводни
  преводен роман
  Билингва
Друга литература, периодика
  Учебници
  Документалистика
  Списания
  Вестник
  Старопечатни книги
Автори (ново)
  Списък с автори
Издаване
  Как да издаден Е-книга
  Калкулатор
  Колко получава Авторът
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
 
 
   
Лични данни  
Силвия Димитрова
Е-майл: blanka_hitana@abv.bg
Facebook: http://www.facebook.com/profile.php?id=100000856198337
 
Песните на моята китара  
Песните на моята китара
Раздел: сборник разкази
Събраха се всички. Любопитство владееше в тях. Видяха тетрадка с красива корица и изрисувани буквите в нея, говореха за отминал живот, проиграни надежди и малко късмет. Думите волно говореха в песни за простикощастие, красива любов, за него, за нея, несбъднати техни мечти; за мъката страшна, удавена в мъка, за самота нечовешка... На последната страница рисунка червена. По форма сърце, на пръв поглед китара, размазан домат или капки от вино? Животът това е - рисуван с кръв!...
 
Циганска любов  
Циганска любов
Раздел: сборник разкази
Впечатлих се от отговора му. Това си беше своеобразен протест срещу порядките. Но явно не се смущаваше. И най-вероятно не му бе за първи път. Вгледах се в лицето му. Не се смути от погледа ми. Измъкна си палеца и се пресегна да ме погали по бузата. Не се отдръпнах. Ласката дойде на време. Затворих очи, наслаждавайки се на топлата вълна, която ме потопи в безбрежния свят на удоволствието. Почувствах се сигурна и щастлива. Отдадох се изцяло на ласките му, разчупвайки стереотипите и възбраните. Устните му се плъзгаха по лицето ми. Имах усещането, че пеперуди пърхат по кожата ми. Отпуснах се назад...
   
За автора  

Не помня кога осъзнах, че искам да се занимавам по-сериозно с литература. В училище всяка учебна година ни караха да творим на теми за лятото - „Какво правих през лятната ваканция", „Моето незабравимо лято"... Веднъж трябваше да обяснявам - писмено - защо не съм прочела „Клетниците", а събраните съчинения на Карл Май. Обясних - устно - че Май пише по-интересно от Юго, ама госпожата не се примири. Оттогава намразих есетата...

На по-късен етап от обучението ми в изучавания материал се появи урок „Какво е ученическо есе и как се пише?". Разбрах основния замисъл. Обаче!Първото ми есе се получи като зле написан разказ. Описвам случка с герои и разсъждавам за поведението и репликите им...

Получих завидно висока оценка спрямо съучениците си, които бяха не само овладели материала за есето, но и го бяха приложили на практика. Реших, че това е нов вид есе и продължих да пиша така. Постепенно писането зае част от свободното ми време - наред с четенето. Изуми ме препоръката - вече не помня на кой писател - че да пишеш хубаво трябва много да четеш. А аз четях много!

Първите ми читатели - по-малките ми брат и сестра - харесваха приказките ми. И продължих. С израстването ми мечтите ми се променяха. Сравнявах с други творби, самокритикувах, редактирах и правех по няколко варианта. Т.е. разбрах, че писането не е лесно, но подготовката (т. нар. „събиране на материал") и процесът на писане (опитите да подчиниш героите си и да им вложиш своите мисли, без да се разбунтуват) са забавни. Напоследък съм се примирила, че в повечето случаи героите сами решават съдбата си.

Все още съм възмутена от факта, че Джес (главната героиня от „Циганска любов") не само се примирява с присъствието на Хелън, но и допуска Джорджиана. Аз на нейно място бих си поговорила с Алекс, вдигнала скандал и впоследствие - напуснала. Въпреки бебето, което ни свързва...

А героините от военните разкази? За нищо на света не бих напуснала бомбоубежището, а още по-малко да остана в къщи или да се разхождам из града...

Малко след издаването на електронния вариант на книгата една приятелка ме попита как и защо пиша. Как - и аз бих искала да разбера. Не решавам конкретно - „Днес ще напиша разказ" или „След половин час започвам първата глава на мегасупер грандиозен роман надминаващ всички писани досега". Май е по-простичко. Виждам човек - интересна за мен личност и го запомням... за известно време. След това го забравям. Ставам свидетел на сцена... и нея забравям. Дочувам част от разговор. Успявам да поразмишлявам върху него, преди да го забравя. Един ден решавам, че всичко ми е тъпо, скучно и кофти; включвам въображението си. Всъщност въображението май играе най-важната роля. Сещам се за минали случки и разговори, за интересни хора; промъкне се някой сън... И нещата се навързват! А може да не е чак толкова простичко?!!

В повечето случаи се получава интровертен разказ в 1 л., ед.ч. (АЗ повествование), който след солидна преработка придобива желаната форма - разказ с герои, които си разменят реплики, действието е в 3 л., мн.ч. и други техничарски характеристики, отнасящи се за най-обикновен разказ.

Въпросът „Защо пишещ" е по-лесен, защото отговорът е под повърхността - само трябва да го изчопля. Първи вариант: Скучно ми е! Останаха малко непрочетени книги, които да си заслужават. Втори вариант: Откривателската и изследователска дейност (по образование съм филолог) също втръсва в един момент. И започва да те човърка мисълта" „Ако аз пишех дали нямаше да го изразя по-добре?". Започваш с опитите, които ти стават навик. Трети вариант: Дневникът е остаряла форма на споделяне, а приятелството е преплетено с лицемерие. А да си само разказваш съ/преживяното не говори добре за психическото състояние!... Четвърти вариант: Вече ми стана навик. (Не дотам вяно, ама на път да се превърне в истина!).

Най-хубавото е, че след писане се чувствам изпразнена от съдържание и животът отново ми се струва интересен.

Колкото до издаването... Искам да публикувам, защото е начин на споделяне, общуване, обмяна на info и опит с други, които предпочитат тази форма на разговор.

Обаче май не съм отговорила на всички въпроси. От бездната, наречена подсъзнание, възкръсва един параноик: „Защо да те четем?". Тук отговорът е още по-лесен. Заключава се в следното: „Не знам. Ама наистина не знам."

Вие, които сте ме чели във facebook, бихте ли ми подсказали по-стойностен отговор? Драснете някой ред ако отговорът ви е по-различен от традиционното: „Любопитно ми е!".

Препоръчваме Ви  
  Слушайте! Всички слушайте!
  Демон, Юда и Магьосник
  Завладяване на Родината
  Стиховей
  Балкански ветрове
Пълен списък
Най-четени книги  
  Пътят на книгата (Въведение в книгоиздаването)
  70 години Бургаско кабелно радио
  Играта
  Угаси светлините
  Мечта за книга
Пълен списък
Нови книги  
15-04 Самотата (не) спи на възглавницата ми
08-04 Аромат на Южен вятър
22-03 Приказки на Ейри
22-03 Нишки от преплетена вяра
21-03 Синини върху душата
Последно прочетени книги  
22-04 И за любов да пишем е престъпно
22-04 Тротоарни песни
22-04 И за любов да пишем е престъпно
21-04 Играта
21-04 Чадъри
Пълен списък
Последни отзиви  
И когато вали те обичам
21-12-2016 Elka Vasileva
Честито, Нели! Попътен вятър и щастливо споделяне! Пожелавам ти много хора да посегнат към твоя поетичен свят и да не могат да се откъснат!
Лесни питки
27-11-2016 Nely Dimitrova

Книгата е много хубава, с много снимки и добре описани рецепти, дори и да си начинаеща в направата на питка със сигурност ще я направиш. Харе

Лесни питки
07-11-2016 Sevdelina Petrova
Книгата е идеална за хора, които искат да приготвят красива питка за семейството и приятелите си. Начините на оформяне са описани разбрано, а това е чудесно за начинаеща домакиня като мен.
Лесни питки
07-11-2016 Лиди Петрова
Аз нямам много опит в кухнята и досега съм разчитала на вкусните питки на моята баба. В Интернет има много рецепти, но тук те ми допадат, тъй като не са трудно изпълними.
Бумерангът винаги се завръща
18-08-2016 Radka Piradka

mnogo mi haresa

 

radka

Корабен дневник
17-07-2016 Elena Vlaikova

Прекрасни, необикновено красиви, изящни и силно вълнуващи стихове!

 

70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Иван Богданов
От известно време Бургас настоява над една нова своя концепция за култура, която би могла да се дефинира в перспективата на реставраторските импулси. Все повече истории на Бургас, с включени ста
70 години Бургаско кабелно радио
23-10-2015 Petar Adamov

Добре е този текст, публикуван като коментар, да мине като предговор или следговор на книгата. Очевидно е писан като такъв. Така както е сега, дори не става ясно кой е авторът

20-10-2015 Irina Yakimova
Извинявам се на читателите за печатната грешка в изписването на авторската ми фамилия на гърба на корицата във самата книга, както и в линка, който се появява при споделяне. Благодаря на издателите за
На светофара
10-09-2015 Мариана Станева
Лятото си отива... Препоръчвам ви да го задържите с тази занимателна книга. Действието започва в мъгливия Лондон, но неусетно ви завърта в една спирала от обич, копнеж, съмнения, недоразумения,